Няма коментари

Метафората „извънредно положение“. Докъде може да стигне въвеждането на нещо, което е неясно какво

www.svobodnaevropa.bg

професор д-р Стефан Попов

България живее в „извънредно положение“, но на езика на правото този израз не означава нищо. Тази неяснота крие множество рискове.

 

Народното събрание обяви настоящото „извънредно положение“ на 13 март. Седмица по-късно, на 20 март, гласува и „Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.“ Смисълът и функцията на правната фигура „извънредно положение“ повдигат различни въпроси.

Правна неяснота
Изразът „извънредно положение“ се споменава няколко пъти в Конституцията.

На първо място, той е употребен в Глава втора, хартата за правата, член 57 (3). В тази част Конституцията постановява, че във „военно или друго извънредно положение“ граждански права могат да бъдат ограничавани със закон.

На второ, изразът „извънредно положение“ е употребен във връзка с режима на работа на Народното събрание. Мандатът на събранието според член 65 (3) може да бъде продължен при дадени условия. Отново е дадена комбинацията „военно или друго извънредно положение“.

На трето, най-съществената постановка от гледна точка на навлизане в „извънредно положение“ е член 84 (2). Той предвижда, че Народното събрание го обявява, отново с комбинацията „военно или друго извънредно положение“, по предложение на Министерския съвет.

На четвърто, в член 100 (5) се казва, че президентът може да обяви „военно или друго извънредно положение“, ако Народното събрание не заседава, но събранието се свиква „незабавно“, за да се произнесе върху решението на президента.

От този преглед се вижда, че “извънредно положение” е широка метафора и нищо приблизително ясно не означава.
Освен че нещата са „извънредни“, което също нищо не означава. В ситуацията на пандемия „Законът за мерките…“ изчерпва всички важни въпроси и не е ясно какво налага прибягване до формулата „извънредно положение“. И обратно – без определяне на мерките изразът би останал напълно празен. Затова можем да се запитаме за смисъла и функциите ми, както и защо Народното събрание изобщо прибягва до обявяване на „извънредно положение“.

Прилика с военното положение и други рискове
Нямаше никаква нужда Народното събрание да гласува една куха метафора.

От една страна, преди „Законът за мерките…“ да бъде гласуван не се знае в каква посока да се търси смисълът на израза. От друга, „Законът за мерките…“ изчерпателно описва какво се предприема. Формулата „извънредно положение“ нищо не означава, няма правен смисъл, на нея може да се приписват произволни значения.

Употребата на неопределената метафора е свързана с редица рискове.

Внушава се подсказаната от Конституцията аналогия с военно положение. Това дава възможност за милитаризация на различни страни от публичния живот и повишаване на остротата и честотата на репресивните действия.

Създава се различие между „извънредно положение“ и „мерките“ от „Закона за мерките…“. „Извънредното положение“ има по-широк обхват. Правно тази разлика не е ясна, но политически е налице и е основание за произволи на властта. Отначало по-малки, но нарастващи при проточване на ситуацията на „извънредност“.

Поражда се риск от диспропорционално активни инициативи на изпълнителната власт. „Извънредно положение“ е извънредна власт на изпълнителните ин

ституции, които разширяват правомощията си. Така „мерките“ могат да надхвърлят по брой и драстичност мерките от закона.

Появяват се свръхактивни агенции, които нямат пряко отношение към изпълнителната власт, но поемат нейни функции. Характерен пример е главният прокурор, който и без извънредно положение възлага на различни институции разнообразни задачи и прави свои политики. Те не са в мандата му и показват поява на нов, самороден орган с изпълнителни правомощия. „Извънредното положение“ легитимира този тип смесване на власти чрез поемане на изпълнителни

функции.

Най-сериозният риск от въвеждането на „извънредно положение“ е установяването му като обичайна форма, към която се прибягва при всяко бедствено положение с цел разрастване на правомощията на изпълнителната власт отвъд конституционно допустимите граници.

„Извънредното положение“ е фигура в политическата философия от началото на 20 век. Там тя има отношение към колапс на конституционния строй и връщане в състояние на анархия.
При конкретни политики днес „извънредното положение“ е извънредно архаично. Мястото му е в академични дискусии. Дори „военното положение“ не е извънредно per se, тъй като е уредено със закони, с каквито не е е снабдена метафората от Конституцията, посочена като „… и други извънредни положения“.

В оперативна политика по решаване на конкретен проблем споменаването на „извънредно положение“ трябва да се избягва на първо място като излишно. На второ, това е вредна формула, пораждаща непредвидими следствия и произволи на властта. На трето, ако има начин – макар и теоретически трудно – добър вариант е забрана на такава формула в правния език. Тя не е правно издържана.
* Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
* Стефан Попов (1957) e доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк и доктор на науките от СУ „Климент Охридски“. Професор по философия и социология в НБУ. Новата му книга, „Езикът на кухите фрази. Критика на политически метафори“ се публикува тази пролет от издателството на НБУ.

Comments (0)